Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam · Пуснато на: Чет Сеп 03, 2009 11:12 pm Заглавие:

Болеше колкото възкръсване.
А те ме хулеха.
Изстъргваха очите ми до люспа,
заровени във нямо непроглеждане
садяха кръстове...

Смехът ми пареше
душите им стафидени
и те се свиваха под броните си тежки.
Разкъсваха се в тъмното и виеха
съвсем човешки.

Болеше колкото умиране.
Но те не знаят,
че съм свещица нежност в древен храм,
и осветих с молитви за обичане
пътеката до Там.