Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam

Ще удави в мекото си синьо

вечерта съблечените клони.

В стъпките задъхани на влюбени

времето на топъл дъжд се рони.

После спира - кратко като мигване,

и навярно се превръща в цяла вечност.

А те вярват, че ще е завинаги,

щом и утре е така далече,

щом нощта като река приижда

и ги къпе в лунното си бяло,

засияла цяла, за да вижда

времето, в една целувка спряло.