Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam

Той заплита в косите й
палави цветни звезди.
През очите му цяла вселена
от нежност наднича.
И по пътя към нея
поръсва на крехки трохи
обичта, без която не може,
не може да диша.

Тя се стапя на капка любов,
утаена в усмивка.
Тя е чудото в храма му,
тихо молитвено сбъдване.
И по пътя към него
на късчета светли разсипва
обичта, без която не може,
не може да бъде.