Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Когато ме рисуваш със дихания,

поглъщащи се с хиляди мълчания,

набъбнали от думички до пръсване –

пияни кръвоносни съдове,

пътеки на безбожници,

сред дебрите,

с коси заплетени във клоните,

а всички те напъпили

до граница,

преди разтваряне в ухания

и свят – градина на желание,

в която прелестта се люби с вятъра,

небето роши се във розите,

горите, ти е кожата настръхнала

преди да ме целуват в устните,

когато ме рисуваш със дихания.